9.10.2014

Свинско с кубинско звучене

0 коментара
Обичате ли храната? А свинското? А кубинската музика? Ако да, препоръчвам ви да гледате "Chef".
От доста време се опитвах да открия свестен, ненатоварващ филм, в който няма секс, убийства, насилие и подобни съставки, който няма да ме натовари, а ще ми донесе минимум 90 минути пълен релакс. Е, открих го :).
"Chef" е една простичка и супер приятна комедия, която показва няколко седмици от живота на известният майстор готвач, или както вече е модерно да се каже "шеф готвач", Карл Каспър. Славата му е помрачена от ревюто на изтъкнат кулинарен блогър, който оценява приготвеното от него меню с две звезди. И както може да се досетите, Карл не оставя нещата така, а предизвиква блогъра, разменяйки хапливи реплики с него в Туитър.
Да, във филма социалните мрежи Туитър(Twitter) и Фейбук(Facebook) заемат доста значимо място, а и Вайн(Vine) също се споменава. Това беше едното, което ме впечатли. Социалките все по-често се показват във филмите, което е нормално, защото те са част от ежедневието ни.
Няма да разказвам сюжета. Ще кажа само, че любителите на кулинарното изкуство ще се насладят на вида на вкусотиите, които Карл приготвя. Дори и тези, които свинското не ги влече, ще им се прииска да могат да си чопнат малко от чинията през екрана. Повярвайте ми, приядоха ми се толкова много неща, а желанието ми да мога да приготвям храна, която да носи удоволствие на консумиращите я, се увеличи десетократно!
А какво за кубинската музика, ще попитате вие. Тя е част от пътешествието на Карл към себе си, към работата си, която обожава, и разбитото му семейство. Един чудесен фон на леко поднесената история, която може само да ви накара да се усмихнете и дори да се поразкършите малко под нейните ритми.
И да не забравя. Скарлет Йохансон, Робърт Дауни Джуниър и Дъстин Хофман имат малки, но ключови роли. Може да ги определим като щипката сол, която е нужна за да стане едно ястие вкусно.
С няколко думи - семпъл сюжет, прекрасни кадри, много добра актьорска игра и 90 минути наслада за очите и интензивно слюноотделяне.
Като за финал ще споделя, че много ми харесаха следните реплики: "Някои готвачи приготвят храната, в която вярват, и хората ще я опитат, защото са отворени към нови преживявания и вероятно ще я харесат" и "Аз се докосвам до живота на хората с уменията си и това ми харесва!".

8.12.2014

Днес ще ти разкажа приказка...

0 коментара


Днес ще ти разкажа приказка. Приказка, родила се някъде там в безвремието между следобедното кафе и последният изпратен мейл за седмицата...

Приказка в която няма изпаднали в беда принцеси и смели рицари, готови да им се притекат на помощ. Няма зла вещица или магьосник, грозно патенце, превръщащо се накрая в прекрасен лебед или жаби, загубили човешкия си облик заради високомерие...

Приказката не започва с имало едно време, нито ще завърши с "три дена яли, пили и се веселили.." Тя се изчерпва в няколко изречения, семпли и изчистени от излишни описания и епитети.

Аз и ти, два криволичещи пътя, пресекли се случайно. Капчица надежда и доза страх какво ни престои - може би ще вървим заедно или някъде там в близкото или далечното бъдеще ще си кажем довиждане, а може би изобщо няма да се доближим един до друг достатъчно, за да погледнем през едни очи..

А приказката ли? Тя предстои да бъде написана от нас двамата.

Исках просто да ти кажа, че ми е приятно с теб.

7.11.2014

Едно неизпратено писмо

0 коментара

Ровейки се в пощата си вчера, открих едно писмо, което така и не изпратих. Съвсем импулсивно решавам да го публикувам тук. Не е важно за кого е било предназначено, защото това вече няма никакво значение. Може би за това искам да го споделя.. и окончателно да забравя за тази отдавна затворена врата

Здравей,
сигурно си изненадан, че получаваш това писмо. И аз самата съм изненадана, че ти го пиша, но едва ли ще имам силите да ти кажа всичко, което мисля, ако застана пред теб. Ще ми бъде трудно, а и няма смисъл да го правя. Ти отдавна си взел решение и аз не искам да изглеждам отчаяна в очите ти, за това просто ще ти напиша всичко, което съм искала да ти кажа през последните месеци на тази почти една година. 

Ти беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха последните години и както всичко хубаво на този свят, така и ти се превърна в нещо непостоянно и мимолетно. Не, не те обвинявам. Така е било писано, просто трябваше да бъдеш честен с мен и да ми го кажеш, а не да ме оставяш да се правя на глупачка пред теб и да ти звъня с поредните отчаяни опити да те накарам да ми обърнеш някакво внимание, знаейки че всъщност смисъл няма. Ти отдавна си ме извадил от живота си, а аз се опитвах през последните месеци да задържа изплъзващата се нишка, наричана грандомански "връзка" помежду ни. 

Не, не си ми обещавал нищо, не се и надявах, че нещата ще се развият по този начин. Беше ни добре и в един момент нещо се прекърши. Трябваше да спрем до там, а не да ми обясняваш, че нещата не са такива, каквито изглеждат. 

Яд ме е на теб, че не беше до мен, когато наистина имах нужда. Яд ме е на себе си, че толкова време се мъчех да не виждам очевадната истина, че не искаш да си с мен, че всяка прекарана минута с мен за теб е усилие, което нямам представа защо си го правил. Освобождавам те от това, не искам да си насила с мен. 

Може би има друга. Аз съм о'кей с това и ще те оставя да бъдеш с нея, няма да ти преча. 

Няма да правя сцени, няма да искам нищо, просто ще затворя тази страница и ще те оставя да си отидеш. Не ме търси и ти, остави ме да си тръгна. Остави поне последната ми капка гордост да остане незасегната.

Ти значеше нещо за мен, дори и да не съм го показвала. Може би все още означаваш, но това е без значение, тъй като аз за теб не знача нищо. Дори и да съм означавала, така и не го разбрах. Бях за теб просто нещо допълнително, без значение, ако случайно имаш някакво време за губене. Така ме караше да се чувствам през последните месеци. Не те обвинявам, така си чувствал нещата.

Това, което остава да направя, е само да ти пожелая щастие. 

Сбогом!